имка надходзиць, звисли туманы
И вѣцеръ круциць и свище,
На небѣ — цемныхъ маръ караваны.
Буселъ узняуся и задуманы
Паплыу павольне на ржыще.
Сѣу и клякоче, падняуши ногу,
Дый жмуриць черное вока,
Пэуне енъ думку уздумау глыбока
Ужо выбирацца у дарогу.
„Добра на вырай ляцѣць цяплѣйшій,
„Пабачиць дзивы у чужбинѣ,
„Сонца надъ Ниламъ агонь яснѣйшій,
„И думаць думку пра край тутэйшій
„На пирамиды вяршынѣ.
„А тольки…. тольки вѣдому Богу,
„Чи смерць у дорозѣ обмину!…
„Пабачужъ Неманъ и озерыну!…
„Сядужъ на купцѣ мурогу?…
„Я-жъ тутъ радзіуся, гдзѣ гэта хатка
„Щасьця знау дзеньки нярѣдки:
„Ось-тутъ, гдзѣ выгонъ и сѣножатка,
„Бывало, косиць касцоу громадка,
„Клякочуць женка и дзѣтки.
„Дображъ-тутъ было!… Цяперъ ня знаю,
„Чи ня заплачу па згубѣ!
„Чи, приляцѣуши вясной зъ выраю.
„Гняздо застану на дубьѣ! „Радъ бы застауся у гэтой старонцѣ,
„Гдзѣ страхъ ня страшиць ни горе,
„А тольки больше ня грѣе сонце,
„Дый няма корму дзѣткамъ ни жонцѣ,
„Снѣгъ тутъ пасыпле ускорѣ“.
Такъ, пажуріушись думкаю щирай,
Буселъ узняушись паволи,
Паплыу па небѣ кудысь на вырай
Шукаць и щасьця и доли.