Придетца и яму тамъ жить
Гдѣ и дѣдъ нашъ быу старичокъ
Енъ казау што и небо на земли лежить
Што можно убиць гвоздикъ абы кручокъ.
И вѣрно. што дѣдово не вранье
Гатаго не скажець новобранецъ
Што енъ на небѣ сушіу онучи и бѣлье
И вѣшау амуницу и ранецъ.
Отъ земли небо сдаетца высоко
А за сто миль яно низко
Отъ насъ яно дужа далеко
А у людей яно соўсимъ близко.
|}
|
Я коло лѣсу ишоу
Лѣтомъ дужа рана
И воука на полянца знашоў
Мусиць енъ зьѣу борана.
Я къ яму подошоу и стау
Ажъ онъ ляжиць разинууши ляпу
Видаць што енъ крѣпко спау
Што ня треба и страпу.
У ляпу насѣло яму мухъ
Я думау што енъ здохъ
Ажъ енъ жіу нячистый духъ
Кабъ енъ волей спохъ.
Тольки я азяу яго за хвостъ
И стаў тягнуць яго на плечи
Ажъ енъ якъ скикнѣть прахвостъ
Да гайдачки на утечи.
Мянѣ зваліу онъ зъ ногъ дятюка
А самъ по лѣсѣ ажъ затращау
Мусиць я напау на старика
Што енъ мянѣ ажъ абащау.
А я зъ недѣлю ничого ня могъ ѣсть
Бо дужа отъ мянѣ смярдѣло
Што ажъ стыдно было за столъ сѣсть
Да и жонка ужо ни глядѣла.
Вотъ што злучаетца нябоги
Кабъ яму хоть коломъ
|
