Старонка:Сборникъ памятниковъ народнаго творчества въ Сѣверо-Западномъ краѣ.pdf/411

З пляцоўкі Вікікрыніцы
Гэта старонка не была вычытаная

CCXCIII.

(Тамъ же.)

Разсыпайцися горы,
Разлятайцися уцёсы,
Дзѣвачка къ вянцу ѣдзя,
Яё доля спатыкая[1].
Она съ доляй размовляя:
— Доля мая доля, кали ты добрая,
Садзися са мной на возъ,
Доля мая доля, кали ты якая,
Плыви сабѣ зъ водою,
Ни са мной маладою.

(Записалъ тотъ же.)


CCXCIV.

(Тамъ же.)

Дымна[2] у поли дымна,
Зачімъ яно дымна:
Малойчикъ ваюитца,
На имъ бацька турбуитца[3].
— Ня журбуйся, мой бацюшка,
Я ни адзинъ ваюю,
Самъ Богъ нада мною,
Вараны конь пада мною,
Дзявица перада мною.

(Записалъ тотъ же.)


  1. встрѣчаетъ.
  2. дымно.
  3. груститъ, печалится.