Алижъ и Аудѣй гузору не даровау
Укешень руку уложіу
Енъ съ десять кукешоу яму надовау
Што гузаръ поѣхау чуть жіу
А жонка кажець я ня видала
Якъ ты кукеши гузару давау
Я сама за бораду яго гладала
Да ты гэтого не видау.
А енъ дурень гузарскаго коня держау
Да ящо и гэтымъ быу доволенъ
Хоць и самъ цѣлый часъ дрожау
Да отъ побою быу воленъ.
Якъ бы енъ хоць кроку быу учонъ
Дыкъ енъ бы и законъ видѣу
А то енъ хухракъ не допечанъ
Вотъ яго и гузаръ обидѣу.
А тяперъ на жонку нарекаець
Што живѣць зъ имъ ня дружна
Да што день гузаромъ упрекаець
И пэуна што имъ жить натужна.
Коли нашего брата мужика
Кажинный обидѣть
И ктожъ ня видить дурака
Нехай Богъ ужо звидѣть.
|}
|
Марка. Я чуу што остатній дуракъ |
