Запахавъ варабей на припечку[2] нивку
И на ёй пасеѣявъ сваю пшеничку;
Намалацивъ, наваривъ пшеничнаго пива.
Пшеничное пиво — великое дзиво!
Полтычыны хмѣлю взявъ,
Полшелега[3] на музыку давъ,
И тутъ ледве[4] не пропавъ.
вяликая сумма
Ледве не звела ёго съ ума.
Паславъ варабей гасцей созываць,
А самъ пайшовъ ихъ переймаць.
Цѣлый дзень іонъ стаявъ
никого не спаткавъ.[5]
Ажъ вотъ пріѣхавъ грунгачь[6], а съ имъ бацянъ,[7]
Жоровъ арганистый[8] и соколъ быстрый;
Іоны выѣхалы въ повночи
Працивъ сваёй мочи.
Къ заходу слонца сава приляцѣла
Да й за столомъ смѣло сѣла;
За ею приляцѣли щиглицы[9]
И всѣ сѣли на палицы[10]; Пазднѣй приляцѣли чачотки[11],
Былн іоны ему родныя цётки;
Приляцѣли й снигиры
По першой жонцы швагры[12];
Приляцѣли кавки[13],
Пасѣли на лавки;
Приляцѣли стринадки[14],
Пасѣли на градки[15];
Приляцѣли чайки,
Пасѣли на палки.
Захацѣлось варобью надвеселѣ быць
Вотъ н ставъ іонъ всѣхъ гасцей прасиць
Пиць, ѣсць, все выпиваць,
Хозяина варабья вяличаць.
Пили, ѣли и гуляли,
Хозяина воробья вяличали:
Будземъ пиць и ѣсць да дня
За здаровье воробъя!
Захацѣлось воробью
Въ другій разъ женицца,
Жонку сабѣ засватаць
И пива напицца.
Вотъ паѣхавъ воробей
По виночко и мядокъ,
Взявъ съ собою пшенички
И рублевъ пятокъ.
Багатыя плацья надзѣвъ
И запрагци чатыри кони сказавъ. Влѣзъ въ поѣздъ широкій
И обудвами[16] скрыдлами[17] упёрся въ боки.
Паѣду я паѣду въ залеты,[18]
До ігаины сороки стрекаты[19]!
Взявъ кота за лёкая у тылу стаяць,
А индыка за клерика — пѣсни ніяць.
Якъ нашъ варабей стукнувъ чаботами,
Такъ сорока залилась слезами.
Нашъ маладзецъ варабей малымъ не унявся
Три годзины съ вовкомъ на шабли сражався.
|