|
У нашего короля
Вышла нова новина,
Э! ха, э! ха, ха, вышла нова новина.
Кличуць войта до двора,
Кличуць соцкого съ села,
Э! ха, э! ха, ха, кличуць соцкого съ села.
Идзець соцкій, идзець войтъ,
Идуць яны раду браць.
Э! ха, э! ха, ха, идудь яны раду браць,
Каго въ рекруты отдаць.
Гдзѣ четыры — падзѣлили,
А гдзѣ пяць — тамъ не взяць,
А гдзѣ три, тамъ пошли,
А гдзѣ два тамъ нема.
A у вдовки адзинъ сынъ,
Іонъ въ рекруты спасобенъ.
А сястра раду слыхала,
Пошла брату и сказала,
А братъ сястры не слухавъ,
У каханки начевавъ.
У каханки начевавъ,
Сапогъ съ ножекъ не скидавъ.
Сапогъ съ ножекъ не скидавъ,
И шапочки не снимавъ.
И шапочки не снимавъ,
Іонъ чутненько тамъ спавъ.
Соцкій съ войтомъ въ камору,
А маладзецъ въ стадолу.
Тамъ маладзецъ на стреху[1],
Соцкій съ войтомъ за нагу.
Краснаго маладца взяли,
Назадъ ручки связали,
За фурманкой паслали.
Пару коней тутъ прислали,
И садзись рекрутъ на сани.
Отъѣзжая отъ ганка,
«Прощай мэнэ каханка».
Отъѣзжая со двора,
«Прощай милая радня».
Отъѣзжая изъ варотъ,
«Прощай мэнэ весь народъ».
Приѣзжаець въ гарадзець,
Славный рекрутъ маладзецъ.
Якъ увидзѣли жавнеры[2],
Ступай рекрутъ до мѣры.
Рекрутъ мѣры не дойшовъ,
Изъ пріему вонъ пошовъ.
Баринъ съ сумою пришовъ
Рекрутъ мѣру перейшовъ.
Краснаго маладца отдали,
Поминай маци якъ зваци.
Не вернуцца маладцы,
Якъ камешо съ калодцу.
|
Прапануем да спампаваньня!