Гэта старонка не была вычытаная
IV.
А вохъ-ти-мнѣ! Якъ тамъ приго́жа!
Ну, бы̀тцомъ хто намалювавъ!
Чирвоны краски, макъ и рожа[1]
Ну, быть ширинку[2] хто пославъ!
И птушки ёсь тамъ; дужа стройно[3]
Пяю́ть, полѣ̀пши соловья́!
А-а, а вохъ-ти-мнѣ, а вой-я![4]
Куды потра́пивъ гэта я?
Стоявъ я довго и дивився,
Разя̀вивъ ля̀пу[5] и глядѣвъ, —
Ажь-вось отку́литька зьявився, —
Ти то пришовъ ти прилятѣвъ —
Хлопчѝна нѣ̀кій[6] круглощо̀кій[7],
Увесь кудра̀вый, быть баранъ,[8]
И за плячмѝ ў яго широкій[9]
Приче́пленъ лукъ бывъ и ковчанъ.
— Откуль, куды дорога гэта?
Спытавсь я ў хлопчика тойчасъ.
— Дорога гэта[10] съ того свѣта,
И йде́тъ во просто на Парнасъ!
Сказавши, хлопчикъ того часу
На крыльяхъ шпарко полятѣвъ,
Дорогу жъ показать Тарасу,
Ня мѣвши часу, не хотѣвъ.
