|
Въ чистомъ полѣ падъ бѣлай бярёзай,
Бѣлъ маладзецъ краватачку мосциць;
Помосцивши, пасцелечку сцелець,
А пославши, и спаци кладзецца.
Якъ устали да буйные вѣтры,
Да сарвали въ бярозѣ верховку
Да прабили маладцу галовку,
Да некому па нёмъ кукаваци,
Нѣту въ его ни атца, ни маци.
Шуги, шуги[1] зезюлечка съ бору,
Сѣла-пала молодцу въ галовци,
Стала яна па нёмъ куковаци,
Якъ радная мацъ па дзицяци.
|
(Поется во время навозной работы. Записалъ тотъ же.)
|
— Не сѣчи, мой татулька при дарозѣ бярозки.
Не каси, мой брацитка, въ лужочку травички.
Не щипли, моя сестрицка, въ садочку цвѣточка.
Не бери, моя матулька, въ криницы вадзицы:
При дарожцѣ бярозка — я сама маладзенька.
А въ лужочку травичка — моя русая касица.
|
- ↑ поднялась.
